Моят научен труд „Neuropsychology of Gratitude: Positive Emotions and Brain Plasticity“ беше официално публикуван в International Journal of Creative Research Thoughts (IJCRT) – международно рецензирано списание с импакт фактор 7.97, индексирано в Google Scholar и Semantic Scholar.

📌 DOI линк: https://doi.org/10.56975/ijcrt.v13i9.294035

🔬 Основен принос на изследването

Статията анализира как практиката на благодарността влияе върху:

активирането на позитивни афективни състояния;

засилването на невропластичността и синаптичната реорганизация на мозъка;

психоневроимунологични механизми, чрез които се регулират стрес-осите (HPA axis) и автономната нервна система;

динамиката на психофизиологичните процеси, свързани с емоционалната регулация и възстановяването от травматични преживявания.

🌀 Авторски подход

Изследването вплита и моя авторски метод – Автобиографична карта (IAM – Internal Autobiographical Map), който проследява как автобиографичната памет и неврокогнитивните модели влияят върху идентичността, поведението и здравето.
В този контекст благодарността се разглежда като ключов инструмент за невропсихологична реконсолидaция на паметта и за създаване на нови устойчиви ментални и поведенчески стратегии.

✨ Научна и практическа стойност

Рецензентите оцениха статията високо за яснота, структура, аргументация и оригиналност (89% уникално съдържание). Това потвърждава, че интегрирането на благодарността в психоневроимунологията и когнитивната невронаука има значим потенциал както за теоретичната наука, така и за практическото приложение в психотерапевтичната практика.

За мен това е не просто академично признание, а част от мисията ми – да покажа, че невронауката и личностното развитие могат да се обединят в единен модел за трансформация и здраве.

Нейропсихология на благодарността: положителни емоции и мозъчна пластичност

Автор: д-р Стояна Нацева
Афилиация: Happy Life Academy®, България; докторант (Doctor of Science in Psychology), Universidad Azteca, Мексико

Резюме

Благодарността е основна просоциална емоция с измерими ефекти върху мозъчни системи, свързани с възнаграждение, значимост, внимание, интероцепция и емоционална регулация. Нарастващите доказателства от функционална невровизуализация, психофизиология и интервенционни изследвания показват, че благодарността като черта и състояние е свързана с повишена активност и свързаност в префронталните и цингуло-оперкуларни контролни мрежи, намалена реактивност на амигдалата към заплаха, модулация на мезолимбичните допаминергични вериги, подобрена вариабилност на сърдечния ритъм (HRV) и ефекти върху оста хипоталамус–хипофиза–надбъбречни жлези (HPA). Тези промени са в съответствие с подобрена невропластичност – както на синаптично, така и на системно ниво – подпомагащи устойчивост, емоционален баланс и адаптивна обработка на автобиографичната памет. Статията синтезира актуални данни за невралните корелати и механизми на благодарността, предлага невропсихологичен модел, свързващ благодарността с реконструкция на идентичността чрез Вътрешната автобиографична карта (IAM), и очертава клинични приложения при възстановяване от травма и стресови разстройства. Представени са практически протоколи и насоки за измерване, заедно с ограничения и бъдещи приоритети за изследвания.

Ключови думи: благодарност, невропсихология, мозъчна пластичност, автобиографична памет, регулация на стреса, HPA ос, вагусов тонус, устойчивост, възстановяване след травма, идентичност

1. Въведение

Благодарността премина от морална философия в емпиричния канон на науката за емоциите и клиничната психология. Класически експерименти показват, че практиките на благодарност увеличават субективното благополучие и просоциалността, докато намаляват симптомите на депресия. По-новите невронаучни изследвания картографират мозъчната архитектура, чрез която благодарността може да променя когницията и емоцията. Тази статия има три цели:
(a) да прегледа основните неврални системи, свързани с благодарността;
(b) да интегрира тези системи в механистичен модел на регулация на стреса, невропластичността и автобиографичната памет;
(c) да преведе модела в клинични и образователни протоколи с подходящи методи за измерване.

2. Концептуален и теоретичен фон

2.1. Благодарността като афективно–когнитивно състояние
Тя съчетава когнитивна оценка („полза, дадена от целенасочен агент“), емоция (топлота, възвисяване) и мотивационни тенденции (приближаване, свързване). Според модела broaden-and-build положителните емоции разширяват вниманието и гъвкавостта, изграждайки устойчиви ресурси. В модела „find-remind-bind“ благодарността открива благодетели, напомня за тях и укрепва връзките.

2.2. Нейропсихология на положителната емоция
Положителният афект ангажира системи за възнаграждение (вентрален стриатум, вентромедиален PFC), топ-даун регулация (дорзолатерален/дорзомедиален PFC, предна цингуларна кора), значимост и интероцепция (предна инсула), социална когниция (темпоро-париетална връзка, медиален PFC). Благодарността активира тези системи, подчертавайки смисъл, морална когниция и просоциална мотивация.

3. Неврални корелати на благодарността

3.1. Префронтална кора (PFC) и когнитивен контрол
fMRI проучвания свързват благодарността с активност в медиален и латерален PFC, отговорни за преоценка, мониторинг и поддържане на цели. ACC участва в контрол на конфликти и афективна регулация; засилената връзка PFC–ACC намалява лимбичната възбуда, съответствайки на редукция на руминация и тревожност.

3.2. Мезолимбична система за възнаграждение
Благодарността активира вентралния стриатум (nucleus accumbens) и vmPFC, свързани с допаминергична оценка на социални ползи. Това подкрепя мотивацията за реципрочност и просоциално поведение.

3.3. Амигдала и обработка на заплахата
Практиките на благодарност намаляват реактивността на амигдалата към негативни стимули и увеличават функционалната свързаност с PFC, подпомагайки угасването на страх и намалявайки хипервигилантността.

3.4. Хипокамп и паметови системи
Хипокампът подпомага контекстуално кодиране и пренаписване на автобиографични наративи. Благодарността може да улесни реконсолидирането на спомени с по-положително значение.

3.5. Инсула и интероцепция
Инсулата отразява телесни усещания; благодарността често се съпровожда от усещане за топлина и откритост, подобрявайки съгласуването между телесни сигнали и просоциални цели.

4. Психофизиология и биология на стреса

Вагусов тонус: благодарността повишава HRV и парасимпатиковата гъвкавост.

HPA ос: благодарността намалява кортизола и подобрява неврогенезата чрез регулация на CRH сигнализация.

Възпаление: положителният афект и социалната свързаност се асоциират с по-ниски нива на CRP и IL-6.

5. Благодарност, невропластичност и учене

Синаптична пластичност: благодарността укрепва връзките PFC–ACC–стриатум и отслабва заплаховите схеми.

Реконсолидиране на памет: припомнянето на стресор в състояние на благодарност може да го „презапише“ по-малко травматично.

6. Модел IAM–Благодарност за реконструкция на идентичността

Вътрешната автобиографична карта (IAM) описва идентичността като динамична мрежа от спомени, роли, цели и ценности. Благодарността влияе чрез:

Селекция: приоритизира спомени за подкрепа и успех.

Пренатежаване: засилва връзките на доверие и намалява заплаховите схеми.

Интеграция: изгражда последователен и позитивен автобиографичен разказ.

7. Клинични приложения

Травма и стресови разстройства: благодарността подпомага преоценка, редуцира хиперароза.

Депресия и тревожност: дневници и писма на благодарност стимулират мотивация и разширяват вниманието.

Медицински състояния: благодарността подобрява автономен баланс, съня и социалната подкрепа.

8. Практически протоколи

Четириседмична практика на благодарност (журнал, писма, HRV тренинг).

72-часово „бързо рестартиране“ при остър стрес.

Групов формат – 6 седмици с психообразование и биообратна връзка.

9. Измерване и оценка

Психология: PANAS, PSS, GQ-6, BDI-II, GAD-7.

Физиология: HRV, слюнчен кортизол.

Когниция: тестове за внимание и автобиографична памет.

10. Ограничения

Хетерогенност на интервенциите, малки извадки, ефекти на очакване. Повечето невроизследвания са корелационни. Нужни са повече РКИ и крос-културни проучвания.

11. Бъдещи посоки

Приоритети: регистрирани РКИ, доза–ефект анализи, проследяване на връзката амигдала–PFC, дигитално фенотипиране и изследване на ролята на благодарността в реконсолидиране на автобиографичната памет чрез IAM.

12. Заключение

Благодарността активира широко неврокогнитивно ядро, което насърчава безопасност, регулация отгоре-надолу и учене чрез възнаграждение. Чрез въздействието си върху автономния баланс, HPA оста и реконсолидирането на паметта, благодарността подкрепя невропластични промени, съвместими с устойчивост и възстановяване на идентичността. Интегрирането ѝ в модела IAM дава практически път за превод на невронауката в ефективни протоколи за възстановяване от травма и промоция на здраве.