София, столицата на България, често е възприемана като модерен европейски град, пулсиращ от живот и динамика. Но под повърхността на съвременните сгради и оживените булеварди се крие хилядолетна история, която нарежда София сред най-старите постоянно населени градове в Европа. Нейното минало е богато и многопластово, белязано от присъствието на множество цивилизации, всяка от които е оставила своя отпечатък.

Корените на древността: От неолита до Сердика
Историята на София започва още през неолита, преди повече от 8000 години. Археологическите разкопки в района, като тези в Слатина и Овча купел, разкриват останки от селища от тази епоха, свидетелстващи за ранно усядане и земеделие. Това е ключов фактор, който определя дълбочината на историческите корени на града.

През бронзовата и желязната епоха районът е населен от тракийското племе серди, което дава и първото известно име на града – Сердика. Тези земи са били стратегически важни, разположени на кръстопът между Изтока и Запада, което е привличало различни народи и култури.

Римското величие: Сердика – метрополис на империята
Истинският разцвет на Сердика настъпва по време на Римската империя. През I век сл. Хр. градът е завладян от римляните и бързо се превръща във важен административен, икономически и културен център на провинция Тракия. Император Марк Улпий Траян му дава статут на муниципиум, а по-късно, по времето на император Аврелиан (III век), Сердика е обявена за столица на провинция Вътрешна Дакия.

Римската Сердика е била внушителен град с мощни крепостни стени (чиито останки могат да се видят и днес в центъра на София), широки улици, терми, театри, храмове и внушителни обществени сгради. Именно тук император Константин Велики често пребивава и дори заявява, че “Сердика е моят Рим”. Градът играе ключова роля в ранното християнство, като е домакин на Сердикийския събор през 343 г.

Средновековен Средец: Прехода и българската държавност
След падането на Римската империя, Сердика преминава през период на упадък и нашествия от готи, хуни и други племена. През VІ век славяните се заселват трайно в региона и постепенно асимилират местното население. Градът придобива ново име – Средец, което отразява централното му местоположение.

През ІХ век Средец е включен в пределите на Първата българска държава по времето на хан Крум. Той става важен опорен пункт и център на българската държавност и култура. Градът остава български през по-голямата част от Средновековието, с кратки периоди на византийско владичество.

Османско владичество и възраждане
По време на Османската империя, Средец, преименуван на София (на гръцки означава “мъдрост”, вероятно на името на църквата “Света София”), се превръща в един от най-важните градове на Балканите и столица на Румелийски бейлербейство. Въпреки чуждото владичество, градът запазва своя дух и през Възраждането играе значителна роля в борбата за национално освобождение.

Защо София е един от най-старите градове в Европа?
Дълбоките исторически пластове на София, които започват от неолита и продължават през тракийската, римската, византийската, българската и османската епоха, са доказателство за нейната изключителна древност. Непрекъснатото заселване и живот на едно и също място през хилядолетията е това, което я отличава и я нарежда редом до градове като Атина, Рим и Пловдив.

Днес София гордо носи белезите на своето минало. Разходка из центъра на града е като пътуване през времето – от руините на Сердика до средновековните църкви и османските джамии, всяка сграда и улица разказват история. Това богато наследство прави София не просто столица на България, а жив музей на европейската цивилизация, град, който продължава да пише своята история върху основите на хилядолетия.

Източник: marica-news.com